Общо 34% от българите използват интернет поне веднъж месечно, което е най-високият дял на Балканите. Той е най-нисък в Гърция – 28%, в Румъния е 29%, а в Сърбия – 32%. Това се казва в проучване на международната агенция за маркетингови проучвания GfK, направено по поръчка на Ericsson Consumer and Enterprise Lab, подразделението за проучвания на Ericsson.

От анкетираните у нас 19% ползват интернет ежедневно, 12% всяка седмица и 3% всеки месец, 10% ползват по-рядко, 8% имат достъп до интернет, но не го използват никога, а 48% въобще нямат достъп.

Делът на потребителите на Балканите, които използват интернет всеки ден отново е най-висок у нас, а най-нисък в Гърция и Сърбия – 15%. В Румъния той е 18%.

Високоскоростният интернет (broadband) в България и на Балканите има потенциал за развитие, тъй като делът му е относително нисък, се казва в проучването.

В световен мащаб 39% от хората на възраст между 15 и 69 години използват интернет всеки ден, 9% веднъж седмично, 2% месечно и 3% по-рядко.

Делът на хората, които използват ежедневно интернет е най-висок в Швеция – 85%, следван от Япония с 84% и Великобритания с 55%.

Българските потребители, които имат ежедневен достъп до интернет, го използват най-вече за търсене на информация за лична полза, електронна поща и чат. Общо 26% от потребителите го използват всеки ден за информация по служебни въпроси, 23% - за телефонни разговори, 21% за търсене на справочна и спортна информация и едва 1% за пазаруване онлайн.

Общо 23% от българите имат достъп до интернет вкъщи, от които 14% са с високоскоростен и 11% - с dial-up.

Около 14% от участвалите в анкетата български потребители имат високоскоростен достъп до интернет, спрямо 16% от румънските и по 7% от гръцките и сръбските. Делът е най-голям в Япония, където над 75% от населението използва високоскоростен интернет, следван от Швеция с около 65% и Великобритания с 55%.

Потребителите на високоскоростен интернет като цяло са по-активни, при тях е по-висок делът на тези, които използват интернет за телефонни разговори, търсене на справочна информация, обмяна на файлове и банкови транзакции, в сравнение с тези които използват dial-up достъп.

Основните мотиви за използване на високоскоростен достъп, които са посочили над 85% от потребителите, са по-високото качество и надеждност, наличието на такава услуга в района, където потребителят живее и работи, и по-ниската цена.

По думите на Урбан Ниблом, проджект мениджър на Ericsson Consumer and Enterprise Lab, неудобството при използването на някои услуги от потребителите с dial-up достъп, например при свалянето на информация от интернет, е, че реалната цена на информацията не се знае, докато тя не бъде свалена докрай.

За 79% от потребителите високоскоростният интернет е по-удобен заради фиксираната месечна вноска, а за 77% - заради по-високата скорост.

По отношение интереса на потребителите към нови услуги, 66% от интернет потребителите проявяват интерес към телефонни разговори по интернет, 62% - към интернет видео телефония, а 45% - към електронни форми на обучение. Едва 33% от тях се интересуват от възможностите за покупка/наемане на видео и филми (video on demand) и 31% - от покупка на музика онлайн.

Според проучването 68% от българите имат кабелна телевизия вкъщи и 67% - фиксиран телефон. Общо 30% имат настолен компютър (desktop), 2% имат, но смятат да си купят по-модерен, а 5% нямат, но смятат да си купят такъв през следващите 12 месеца.

Около 13% имат устройство като МР3, CD плейър или iPod, още толкова – дигитален фотоапарат. Около 11% имат възможност за провеждане на телефонни разговори по интернет, 7% имат сателитна телевизия, 4% имат преносим компютър и 3% - допълнителни платени телевизионни канали като HBO.

Според същото проучване всеки втори разговор, който потребителите в България провеждат от вкъщи, е направен от мобилен телефон.