Търсенето на персонал отдавна е всекидневие за голяма част от българските компании.

Заливат ни безброй обяви за търсещи и предлагащи работа, а обменът на този тип информация най–общо се дефинира като пазар на труда.

В европейските държави този пазар се споделя от държавата и бизнеса, тъй като опитите за добиване на монопол от единия от двамата ключови играчи не дават положителен резултат.

Естествено, в играта участват училищата и университетите, които ще имат все по-важна роля във формирането на този сложен за всички държави пазар.

От една страна подобни образователни средища осигуряват обучението на бъдещите кадри, а от друга им дават възможности за обмен на информация, ноу хау и опит в търсенето на работа.

Според данни, публикувани на страницата на Министерството на труда, около 45 000 българи имат намерение да напуснат страната с цел търсене на работа в чужбина.

Почти половината от тях – около 41%, смятат да го направят след 2008 година и искат да работят в сферата на услугите, по възможност в Испания или Германия. 

Какво ще се случи тогава у нас след 2008 година?

Може да се предположи, че работодателите ще изпитват все по–голяма нужда от работна ръка, която, от своя страна, ще използва родните образователни центрове и ще търси реализация и чужбина.

Така може да се стигне до схема, в която работодателите ще бъдат принудени да влязат в остра конкуренция един с друг с цел лов на кадри. Няма да е изключен и вариантът, в който ще се наложи да внасяме специалисти от чужбина.

Не е за вярване, но в края на миналата година стана ясно, че добре подготвени служители от сферата на туризма във Виетнам ще попълнят недостига на работна ръка в курортите ни!

Очевидно търсенето и предлагането на работа се превръща буквално в спортна дисциплина, в която, според експерти, интернет вече е ключов фактор.

Все повече онлайн борси осъзнаха, че успоредно с предлагането на услуги за кандидатите, специално внимание трябва да се обръща и на работодателите.  

В унисон с тази тенденция rabota.bg лансира нова платформа, за да им помогне да открият това, което търсят.

Сайтът дава възможност за безплатна регистрация, а фирмите имат достъп до разнообразни опции – да пускат неограничен брой обяви, да публикуват своето лого в тях, както и да избират между платени и безплатни съобщения.

Абонамент пък „отваря вратите“ към контактите на кандидатите в голяма база данни в рамките на една година.

Възможността за публикуване на анкети и широкият спектър от курсове също са част от услугите. Голям плюс на новата платформа е лекотата, с която могат да се управляват и проверяват активните обяви.

Естествено, в стремежа да бъде задоволена динамиката на пазара, се стига и до някои куриозни прецеденти в някои от уебсайтовете за работа (обява, предлагаща работа за овчар), но това е по-скоро само частен случай, потвърждаващ общия, а именно – интернет е отговорът на всяко търсене, дори и на най-нестандартното.

Логичният извод от всичко това е, че онлайн борсите са необходим посредник в трудовия пазар, благодарение на лесния достъп до голяма база данни и символичните цени на тази услуга.

И засега очевидно успяват да удовлетворят както търсещите работа, така и предлагащите такава. А това, в известен смисъл, е най-важното.