Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2010 15:26 - Стюарт Тил: Мисля, че от всички места, в които съм живял, в България се чувствам най-уютно
Автор: ibg Категория: Бизнес   
Прочетен: 6601 Коментари: 0 Гласове:
0



imageПреди точно четири месеца начело на интернет компания Инвестор застана един от основателите и член на борда на директорите Стюарт Тил.

С няколко по-лични въпроса се опитваме да разберем как се чувства Стюарт в България, какво го мотивира, какво го кара да се усмихва, както и дали му пречат дупките по улицата.

Очаквайте скоро „сериозната част” на интервюто, разкриваща професионалния и мениджърски поглед на Стюарт, в “Имената на бизнеса” на Investor.bg.

- Малко хора знаят, че един от основателите на IBG е американски предприемач и инвеститор, а дори още по-малко знаят, че той има толкова богат опит в областта на инвестициите и бизнеса с големи, световни компании. Как се роди идеята за IBG?

По този въпрос може да се говори много и да се напише отделна статия само за това. Дойдох за пръв път в България през лятото на 1999 г. Първия път бях поканен от Алек Петров, който също е свързан с тази компания. И двамата с него живеехме в Будапеща и той ме покани тук на преход в планината, което до тогава не бях правил никога.

Това се оказа много вълнуващо, а по пътя срещнах и много приятни и интересни хора. По това време се срещнах и с Любо и Гергана (Гергана Златанова, финансов директор на Инвестор, б.а.) и накратко така се роди идеята за общ бизнес. По това време също обсъдихме и идеята за инвестиции на пазара в България.

- Капиталовия пазар?

Да, капиталовия пазар. Създадохме малък фонд, който имаше доста добри резултати.

Преди това съм стартирал проекти и с други хора, в различни държави. Имах някои проекти в Унгария, където живеех. Също така тогава работех в областта на рисковите инвестиции. Някои от тези инвестиции бяха успешни, някои продадох, но никоя от тях не се превърна в нещо, от което да стана част.

А към тази инвестиция (Инвестор) аз продължавах да се връщам, тъй като наистина харесвах да работя с Любо, Гери и с другите хора тук. Това е частичен отговор на много обширен въпрос.

- Сега, 10 години по-късно, през които управляваше компанията като член на борда, ти си вече тук, за да поемеш контрола над нея като изпълнителен директор. Как и защо реши да избереш именно България и тази компания, след толкова много държави, в които си живял и работил?

Аз наистина смятам възможността да работя в Инвестор като привилегия. През целия си живот съм се стремял да търся възможности да работя с приятели. Хора, с които споделяме общи ценности, с които мога да работя и да се радвам на живота заедно с тях. И Инвестор порасна и се превърна именно в такова място.

Всъщност аз харесвах работата си в Shell, както и в някои други инвестиционни компании, но ми се стори истинска и рядка възможност да мога да дойда тук и да работя с хора, с които наистина искам да работя. Вече бях изградил достатъчно кариерата си и можех да продължа да работя на високи позиции, но реших, че ако днес мога да избирам какво точно искам да правя – избрах, че искам да работя с приятели. Така можех да се радвам на живота, а не само да градя кариера.

- Как взе решението? Кое беше най-трудната част и имаше ли нещо, от което трябваше да се откажеш?

Най-трудната част беше свързана с моята приятелка Луиз. С нея трябваше да решим дали можем да продължим така докато аз работя тук, а тя – в Лондон. Решихме обаче, че можем.

- И така какво означава да работиш и да си нает от компанията, която си създал? Тук си вече няколко месеца? С какво се захвана първо като дойде и какви са ти впечатленията? Изненада ли те нещо?

Исках да говоря с много хора и това, което ми направи впечатление беше, че почти всички от тях имат някои изключително интелигентни възгледи. Мисля, че наистина имаме страхотен екип.

Първото нещо, което започнах, беше да говоря и да чуя впечатленията и мнението на хората в компанията.

Какво ме изненада? Виждал съм го много пъти, но и сега си дадох сметка – мисля, че всяка година българите и всички в София все още се удивляват от броя и размера на дупките по улиците през зимата. Видях няколко от тях, които бяха зашеметяващи – такива, в които бих могъл да вляза с цялата кола.

Не мисля, че нещо обаче наистина ме е изненадало.

- И все пак – как се отказа от уредения живот, лъскавите улици и всичко в Лондон и Амстердам и дойде тук?

За мен всъщност същественото е работата с хората. Живял съм в Унгария, Холандия, в Лондон, а всъщност съм от САЩ, но на практика това, което наистина ме привлече тук бяха хората. Всъщност става дума много повече за нещата отвътре, отколкото отвън.

- Забелязваш ли някаква разлика в начина на работа в България и това, с което си свикнал в Западна Европа? За начина, по който хората гледат на своите задължения и т. н.?

Да, много. Има много културни разлики. Но тъй като съм бил тук много пъти през годините, започнах да научавам доста от тях и да ги оценявам.

Един пример от работата в Холандия – можеш да кажеш на един холандец: „Трябва да сменим една крушка, защото е изгоряла“ и той веднага ще започне да мисли за план и структуриран процес и ще му е необходим цял отдел, който да подкрепи операцията по подмяна на крушката. За някои видове проблеми това всъщност е много подходящо. Ако искате да решите даден проблем по структуриран начин, всъщност в културно отношение холандците имат фантастичен подход.

Не всички проблеми обаче изискват отдел или структура. В България например е различно. Ако тук искаш да смениш крушка, всеки ще ти каже: „Окей, сега взимам един стол и я сменям.“ Ако обаче е проблем, който се нуждае от структуриран подход, българинът пак ще ти каже: „Окей, дай ми стол.“

На практика и двата подхода са необходими в определен случаи, не може да се придържаш само към един от тях. Това е просто един пример.

Като цяло, в културно отношение, се чувствам много добре в България. Хората са много отворени тук и е лесно да се общува с тях. Повечето са непринудени и не изискват толкова много лично пространство, колкото например хората в Лондон.

Мисля, че от всички места, в които съм живял, в България се чувствам най-уютно. Много пъти съм казвал, че България е нещо като любовна авантюра за мен, тъй като или съм абсолютно очарован от всичко, или след седмица си викам „Всичко е толкова потискащо“, „Мразя го.“ Мисля, че част от това е все още в сила, но като цяло мисля, че вече много по-добре се разбираме с моята любов.

- Как се справяш с езиковата бариера? Имаш ли някакви проблеми в това отношение? Тъй като не става дума единствено за друг език, но и за друга азбука.

Всъщност наистина ми отне известно време да науча азбуката. Сега обаче вече мога да чета и да разбирам доста неща. Иска ми се да можех да отделям повече време за това, но всеки ден уча по нещо ново. Би ми се искало да мога да говоря повече, но това ще отнеме време, което просто нямам в момента.

Не съм много добър с чуждите езици. Когато живеех в Унгария успях да науча унгарски, но тогава прекарвах много време в кръчмите на по бира с унгарци. Сега просто нямам толкова време и може би вече не мога да пия толкова бира.

- Налагаше ли ти се да говориш холандски?

Не, в Холандия повечето хора говорят английски много добре... дори и в Англия.

- Как релаксираш? Има ли нещо особено, което обичаш да правиш през свободното си време, когато имаш такова?

Намерих някои много добри велопътеки във Витоша, които смятам да проуча. Също така обичам планинските преходи.

Също така преди това не бях карал ски, но тази Коледа тук карах за втори път и сега съм си купил и ски.

Обичам да прекарвам време сред природата и това ми харесва много в България.

- Защо реши да пребоядисаш офиса във весели цветове?

Мисля, че отговорът е, че Инвестор е наистина страхотно място за работа и искам хората да усетят това.

- Как се чувстваш след няколко месеца тук?

Много добре. Малко уморен. Понякога се събуждам в три часа през нощта с глава пълна с идеи и си мисля: „О, иска ми се да нямах толкова много идеи. Сега е време за сън!“ Но всъщност всичко ми допада много.

- Какво те мотивира и какво те кара да се усмихваш?

Предизвикателствата ме мотивират. Аз съм човек, ориентиран към предизвикателствата. Усмихвам се, когато видя хората да... make a difference. Making a difference, that"s what makes me smile.

- Ако можеше да назовеш едно нещо, което не можеш да понасяш – нещо, което би искал да изкорениш от лицето на Земята – какво би било то?

Има само няколко неща, които наистина ме вбесяват. Едно от тях е, когато виждам, че на някого не му пука. Това ме вбесява.

- Ако не се занимаваше с всичките тези неща, върху които работиш, има ли нещо друго, което би правил?

Бих искал да плавам с яхта по света. Това ми харесва много, но просто нямам време. Харесва ми идеята да плавам с куп книги на световните класици, които не съм чел.

В моята баня има няколко книги, които чета в момента. Една от тях е Цицерон, която е просто страхотна.

Цицерон е писал около 60 години преди Христа, но пише как е много важно да не се позволява на дълга в частния сектор да нарасне прекалено много, тъй като той би могъл да парализира цялото общество и това е риск за цялата държава.

И докато го четох си мислех: Добре, ако той пише това преди повече от 2000 години и ние все още не сме го разбрали... това ни говори много.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ibg
Категория: Бизнес
Прочетен: 1992199
Постинги: 285
Коментари: 380
Гласове: 858
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031