Информационното общество в България е на относително ранен етап на развитие, но има признаци (като скоростта на проникването на широколентов достъп сред потребителите), че страната прескача остарелите технологии, за да настигне стандартите в ЕС, се посочва в представен днес доклад на Европейска комисия за България.
Изследването за страната ни е част от по-голямо проучване на комисията постигнатия напредък по стратегията i2010 - приета през 2005 г. и целяща насърчаване на развитието на информационните и комуникационните технологии, както на равнището на целия ЕС, така и на национално ниво.
Според резултатите проникването на широколентов достъп у нас (broadband) е 7,6% през януари 2008 г., най-ниският за ЕС и значително под средното за Евросъюза от 20%. От домакинствата, свързани с интернет, обаче 81% имат широколентов достъп, което е над средното за ЕС и може би е признак, че България бързо прескача остарелите интернет връзки.
И докато ползването на интернет все още е значително по-ниско спрямо равнищата в ЕС, то по отношение само на интернет телефонията и интернет видеоконференциите (ползвани от 11% от населението) изпреварваме много от европейските страни.
Електронното правителство е сред държавните приоритети и е начин да се повиши конкурентоспособността на българската икономика и да се подобри цялостният бизнес климат, се казва още в доклада.
Като цяло уменията в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са на относително ниско ниво, като 66% нямат никакви интернет умения спрямо 40% средно за ЕС. Тази стойност в България обаче значително намалява спрямо проучването от 2006 г.
Според глобалното наблюдение за ЕС над 250 млн. европейци ползват интернет, или повече от половината жители на Общността. 80% от тях имат широколентов достъп, а 60% от публичните услуги в ЕС са изцяло достъпни онлайн.
„Особено добра новина е, че 77% от предприятията в ЕС, 67% от училищата и 48% от лекарите сега се възползват от високоскоростна широколентова връзка към интернет. Някои части на ЕС обаче все още изостават и не са напълно свързани с интернет. Затова всички държави от ЕС съюз трябва да работят усилено, за да се премахнат различията“, коментира еврокомисарят по информационното общество и медиите Вивиан Рединг.
Като ключово предизвикателство за периода 2008 - 2010 г. в доклада се посочва фактът, че близо 40% от жителите на ЕС не използват въобще интернет. Този показател варира от 69% (за Румъния), 65% (България) и 62% (Гърция) до 13% (Дания, Холандия).
Същевременно докато в някои държави като Австрия, Чехия, Малта и Португалия 100% от основните публични услуги за бизнеса могат да се ползват изцяло в онлайн режим, други държави изостават (отново България - 15%, Полша - 25%, Латвия – 30%). Поради това през май 2008 г. комисията планира да постави началото на мащабни проекти в подкрепа на паневропейски публични услуги като трансгранично удостоверяване на електронна самоличност или електронни подписи.
В Европейския съюз на информационните и комуникационните технологии се падат 26% от разходите за изследователска дейност и 20% от инвестициите на бизнеса, като на ИКТ се дължат почти 50% от целия ръст на производителността.
Последният доклад на ЕК за напредъка по единния далекосъобщителен пазар установи, че 8 европейски държави изпреварват САЩ по въвеждане на широколентов достъп до интернет, а 2007 г. беше петата поредна година на растящи инвестиции в далекосъобщителния сектор на ЕС, превишаващи 50 млрд. евро.
ЕС разполага с най-големия в света развит потребителски пазар и със 100 милиона широколентови абонатни линии за достъп до интернет. През 2007 г. интернет е привлякъл близо 40 млн. нови редовни потребители в ЕС.
